Избрани проблеми от българската морфология и синтаксис. Анализ от гледната точка на минималистката програма

Настоящата статия предлага минималистичен анализ на проблеми в българския език, в които се преплитат лексика, синтаксис, морфология и фонология. В статията се разглеждат синтактичните характеристики на времена с перифрастична конструкция от две изречения и формалните свойства на конструкции в балканските езици, съдържащи модални и нелични глаголи, при които се наблюдава контрол и повдигане в подложна позиция. Статията обяснява матрицата на клитиките, ограниченията в лицето на местоименията, хаплологията при възвратните местоимения комбинираща синтаксис и морфология и отдава важна роля на категорията лице в постсинтактичната морфология.
Статията разглежда конструкцията със задължителна клитика от типа „тресе ме и защитава тезата, че лексикалната структура и синтактичните условия на местоименните клитики и тяхното удвояване обясняват нейните характеристики. В заключение, статията обсъжда реда в комплекса спомагателните глаголи, засяга явления на лявата периферия на изречението и връзката между преместване и информационна структура.Ключови думи: Български език, Морфология, Синтаксис, Клитики, Спомагателни глаголи, Времена, Лице (ограничения), Възвратни местоимения